За кожата на един прокурор*Доц. Наталия Киселова Истерията, създадена в първите

За кожата на един прокурор*
Доц. Наталия Киселова

Истерията, основана в първите часове на случая на 1 май, беше непотребна и оказа се - неуместна.
Вместо да оказват помощ за изясняване на случилото се, говорещите навредиха
Първомайският празничен и лежерен ден беше засенчен от информация за случай / нападение / атентат / опит за ликвидиране по смисъла на Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс (в взаимозависимост от говорещия за случилото се) на основния прокурор. Драматизмът се усили от прокрадналата се информация за наличие на членове на фамилията на господин Гешев в автомобила.

Отвъд персоналните страхове и конфузи случилото се повдига най-малко 3 + 1 въпроса.

Първият въпрос неизбежно е за сигурността на висшите обществени (длъжностни) лица. Висотата на длъжността върви освен с гаранции, схващани като привилегии (възнаграждение, имунитет, защита, избран мандат), само че и с опасности. Разбира се, положението на държавността за последните 100 години се е подобрило и към този момент не сме чести очевидци на физическа разпра по улиците. Най-често обект на принуждение / физическа кавга измежду обществени лица са били публицисти, като изключим разчистването на сметки сред групировки и кланове.

Вторият въпрос е за сигурността на членовете на фамилиите. Публичните лица по тази причина са обществени, с цел да има и доста по-нисък предел на отбрана на персоналното пространство и на персоналната им сфера. Но във връзка с членовете на техните фамилии прагът е много по-висок. Затова следва да се зачита неприкосновеността на фамилния живот на обществените лица, които граници постоянно са обект на любознание и на евентуална опасност. По отношение на сигурността на членовете на фамилията на обществената персона следва да има такива ограничения, които да не надвишават нужното за цялост на персоналния и на фамилния им живот и в това време да не се основава заплаха за живота, здравето и сигурността им. Този баланс по предписание е мъчно изпълним.

Третият въпрос е за протокола при обявяване на данни в медиите при подозрения за осъществено закононарушение. Истерията, която беше основана в първите часове на случая на 1 май, беше непотребна и оказа се – неуместна. Вместо да оказват помощ за изясняване на случилото се, говорещите навредиха.

Вместо да се спомогне за откриване за причинно-следствените връзки в случая, се сътвори такова въодушевление, което добави причините персонално против основния прокурор.

Всяка една обществена персона може да пострада, да се разболее, да бъде обект на неприемлива интервенция в персоналното пространство и в фамилния ѝ живот, и любознанието на медиите, изключително на жълтите, може да бъде разбрано, въпреки да не може да бъде целесъобразно.

Когато обаче медийния интерес се задоволява от публични източници, тогава към този момент може да стане проблематично, изключително в случай че са тиражирани погрешни обстоятелства и условия. Затова изводът от първомайския случай е да се оповестяват единствено обстоятелства – няма (има) потърпевши, няма (има) материални вреди, формирано е (не е) наказателно произвеждане, има (няма) арестувани – обвинени като причинители, съучастници, подбудители, поръчители.

Двадесет и четири часа откакто са събрани „ горещите “ следи да бъдат оповестени и повече публични данни. Всяко друго държание може да има непредсказуеми последствия.

Най-важният въпрос, отвън първите от тази поредност, е за положението на криминогенната среда в България. Насилието в обществото е доста. Косвено може да бъде забелязано през насилието в учебни заведения и на детски площадки, през придвижването по пътищата и през жестокостта в битови произшествия. От тук и смисъла на проверяващите органи (разследващи служители на реда и следователи) и на прокуратурата като обвинител за навременно и съответно привличане към наказателна отговорност на причинители на закононарушения.

„ Вечните “ обвинени и забавеното правораздаване са всичко друго, само че не и проявяване на правовата страна. С интерес се чакат първите разбори и рекомендации на новосъздадения (възстановения) Съвет по криминологични проучвания към Министерство на правораздаването. Не са нужни специфични знания обаче, с цел да се види, че политическата рецесия въздейства и на повишението на чувството за неустановеност в обществото и на чувството за безотговорност при неспазване на разпоредбите (от противозаконна сеч на дърва за огрев до каналджийство на мигранти и корупция).

Инцидентът с основния прокурор, към който следва да бъдат прегледани най-малко три съществени версии – опит, опасност за опит или пък посягане по отношение на друго лице, скоро ще бъде преместен от друга тематика. Но изводът се постанова от единствено себе си – активността на полето на правораздаването следва да се реализира единствено посредством правни средства.

Не бива да позволяваме прояви на виджилантизъм (от лат. vigilantem – внимателен, угрижен, грижлив), при които някой работи като правоприлагащи органи в гонене на свои лични показа за правораздаване, без да им е обещано такова пълномощие по закон.

Привлекателността на морална противоправна позиция е обрисувана в десетки произведения. Достатъчно е да си спомним поредицата от френски филми с присъединяване на Ален Делон през 80-те години на ХХ в. - „ За кожата на едно ченге “ (1981), „ Дума на ченге “ (1985), „ Не будете ченге, което спи “ (1988).

Описаната реалност демонстрира кино действителност, която не трябва да позволяваме – чиновниците на правораздаването, които би трябвало да унищожават престъпността, да убиват нарушителите физически, отвън разпоредбите и правосъдната система. Понеже политическата система и нейните рамки във Франция тогава са им пречили… Вече са им пречили дори да работят обикновено. Да, тези саморазправящи се чиновници на правораздаването, и тяхната организация са демонизирани, показани са единствено в негативна светлина, и нашият воин (Ален Делон) в последна сметка се оправя с тях.

Във филмите с положителни герои постоянно има благополучен край. Но животът не е кино и освен думите, само че и дейностите на прокурорите би трябвало да са на място. Другото е публично съмнение, многогодишно влачене на делата, оправдателни присъди и преобладаваща визия за безконтролност на основния прокурор.

* „ За кожата на едно ченге “ е френски престъпен трилър от 1981 година, режисиран от Ален Делон, който взе участие във кино лентата с основна роля. Следователят се пробва да разкрие следите на машинация, включваща разнообразни полицейски служби и наркотрафиканти.

Сюжетната линия продължава с поредност от събития, включително и с установяването, че героя е натопен от полицейски комисар против неговите нечестни сътрудници и рискува да изгуби живота си в опит да разкрие истината.